Европейската комисия вече няколко пъти го заявява: властите на държавите-членки не могат да изискват доказателство от шофьорите, че не са прекарали редовната си седмична почивка в кабината преди пътната проверка, която се провежда в момента. Но какво се случва, ако шофьорът сам признае нарушението?

Комисията редовно получава информация, че някои национални органи (напр. френските, според членовете) изискват от шофьорите да предоставят доказателство, като например хотелски сметки, че са прекарали редовните си седмични периоди на почивка в подходящо настаняване извън превозното средство.


Тяхното първо изявление, публикувано под формата на въпроси и отговори (Q&A) относно прилагането на новите правила за времето за шофиране и почивка ( 12/01/2020) » (виж II/точка 6) вече обхваща този въпрос:


„По тази причина органите на реда не могат да изискват документи от шофьорите, които да доказват, че не са прекарали редовната си седмична почивка преди проверката на пътя в превозното средство. Шофьорите или работодателите могат да бъдат глобени само ако инспекторите хванат водача да прекарва редовната си седмична почивка (или редовната седмична почивка от повече от 45 часа, задържана като компенсация) в превозното средство.


И сега компетентният орган на комисията (DG MOVE) даде допълнително обяснение как да се прилага „забраната в кабината“.


Според бележката , член 34, параграф 3 от Регламент 165/2014 ( „Държавите-членки не могат да изискват от водачите да документират дейностите си, когато напускат превозното средство.“ ) не възпрепятства националните органи да извършват проверки по отношение на предишни взети седмични периоди на почивка . дори в друга държава членка. Следователно националните органи могат да извършват такива проверки по всяко време. Фактът, че водачите не са длъжни да доказват дейността си извън превозното средство обаче, важи и за ситуацията, когато ползват редовната си седмична почивка. Така инспекторите не могат да изискват от тях да докажат, че редовната им седмична почивка преди проверката на пътя не е прекарана в кабината.


В същото време, в сравнение с изразената досега позиция на ЕС, следното допълнително съображение се появи като нова идея:


„В случаите, когато законодателството на държавите членки признава устното признание на водача като валидно доказателство за нарушение на чл. 8 (8) от Регламент (ЕО) № 561/2006, нито Регламент (ЕО) № 561/2006, нито Регламент Регламент (ЕС) № 165/2014 не възпрепятства националните органи да налагат глоби на тази основа.“